смях през сълзи :: пеене и падение

Бях на десет години – чиста и непорочна възраст. От висотата на своето десетилетие съзнавах , че пеенето нещо ми куца.За това прозрение голяма заслуга имаше по-големия ми брат.Той пееше невероятно , с китарата бе на “ ТИ“ и рецитираше Некрасов в оригинал – неща, които и сега са на светлинни години от мен.Бях под душа . Почувствах се , като бяла хризантема и запях от сърце песента на Лили. На вратата се почука и ясно чух гласа на моя артистичен брат:

- Сестричке с твоето гласче можеш да си купиш инвалидно трабантче с предимство.

Листата на бялата хризантема се сгърчиха , като попарени. Няма да обяснявам за чувствата си защото, ако брат ми разбере , ще похарчи целия семеен бюджет за персонална охрана.

Желанието ми за общуване с музиката бе непреодолимо........... и тогава настъпи моя звезден миг . В училищния оркестър набираха желаещи. Е аз бях. Държах в ръце прекрасен тенор . И тъпан да беше пак щях да съм безумно щастлива.В мечтите си виждах , как подскачам с походката на мажоретка и си свиря .... свиря.....

За да станат мечтите реалност трябваше да присъствам на всички дълги и изнурителни репетиции. С много упоритост и търпение аз присъствах ли , присъствах. Благодарение на своята усърдност научих да свиря , като виртуоз тоновата стълбица и в двете посоки.Бях горда със Себе си, .... ама пак разочарование ! На една репетиция преди деня на “ Славянската писменост” , преподавателят чийто слух бе “ нечовешки “ , намръщи чело, нос и устни. Ушите му потреперваха, като камертон. Тръсна глава и измуча :

- Стоп !!! - посочи групата от ляво. Евро левицата , о съжалявам , че вмъкнах термин от по- късното си детство. Та у “ лево “ настъпи тишина.

- Стоп !!!- и от дясно стана тихо.Свирещите останахме 5-6 ученика. Това го приех , като предизвикателство и започнах да свиря два пъти по – силно . ДО – РЕ – МИ – ФА- СОЛ – ЛА – СИ- ДО и обратно . Учителят направо изпадна в делириум . Първо почервенея , после доби вида на мамините лозови сърми. Изгубил дар слово преподавателят ме посочи с пръст - страшен и голям, като цев на “ Гаубица “. След това показа вратата.

Пак плесница ...... ................................

Трябваше ми известно време отново да стъпя на крака и да реша как да овладея страстта си към музиката и по - точно нейното възпроизвеждане, без това да скверни слуха на нечии нежни уши. Идеята дойде неочаквано , като градушка при не застрахован стопанин – БУФОСИНХРОНИСТ !!! Това ще е !!! В моето накъсано от противоречия детство , относно слухът на околните и моя талант , пак проблесна светлина . Да ама – Не , както казваше един наш публицист . След първата репетиция в кръжока се чувствах отново съсипана . Трябваше да си отварям устата на песента “ Нека да е лято “ , а това ако не го изпееш лично си губи целия смисъл . На втората репетиция не отидох .

След дълги дни и нощи на размисъл , му намерих цаката . Когато оставах сама в детската стая приближавах до фикуса и му пеех с много любов. Той сякаш започна да расте по – бързо , а листата му ми кимаха доволно . Но и това малко щастие се срути след подмятането на моя брат

/ вече стана дума за неговата особа/ .

- Дребната , не се престаравай с кресчендото защото тапетите почнаха да падат .

Наранена и неразбрана разбрах , че е по – добре да си мълча . Да не пея даже и на ум / откъде да съм сигурна , че няма да налетя на телепат / Да не слушам даже музика за да не се изкуша да припявам . Въобще внедрих равновесие в душата си . Едва ли има човешко същество , което би разбрало какво ми костваше това . Сега се чувствам щастлива отново . Поотраснах... Минаха няколко десетилетия . На последното /десетилетие/ съм му невероятно благодарна . С професионализъм на хирург то изряза , тумора - желанието ми да възпроизвеждам музика . Нещо още по добро – направо забравих , че я има . Сред спокойствието и тишината в главата си, мога да заявя категорично:“ГОСПОДИ , КОЛКО СЪМ ЩАСТЛИВА ..... !!!!! ???? “. Само се безпокоя , че в това време на безсмислие след някоя и друга година мога да спра и да мисля !

А то май само това ми остана !

Нагоре