Много хора смятат , че съм добра и толерантна. Това много ми тежи . И  понеже съм чувала , че признат грях не е грях , ще започна да си “ признавам “ . Сигурно се нуждая от нечие снизхождение / може би на ВСЕВИЖДАЩИЯ / “затова предварително  се извинявам , че ще бъда по – обстоятелствена ,и се надявам да има снизхождение.

            Представете си студентска квартира - два на един , легло , и никаква възможност да стигнеш до него , без да си насиниш краката в многофункционалната мебел. Стая - обширен гълъбарник . Само дето не става за хора . Ама студентите , и то бедничките  - хора ли са ?  И да попитам няма кой да  ми каже . Та живея си тихо и безметежно в това стайче . Прозорците приличат на илюминатори – разкриващи загадъчния простор на големия град от седемнадесетия етаж . Романтика и половина ..... Стига да имаш сърце и развинтена фантазия за да я почувстваш . Ама наистина е романтика . Зимата се чувстваш , като забравено  дете на бога . Близо до звездите , които светят с мека светлина , която не може да те стопли . В една такава романтична вечер , в която се чудиш дали на Витоша има вълци , и ако има защо вият толкова силно , че се чува чак на  .....................си  , на найстия етаж се появи хазяина . Не носеше каничка с дъхаво кафе . Въоръжен с  приказно широка усмивка -  усмивката на бяла акула , подметна небрежно :

-          От днес вдигам наема . Много са разходите за ток . Животът е кратък и много скъп .

Съжалих , че нямам “ Макаров “ за да докажа твърдението на хазяина. Моите родители  са въшкави от нямане . Извинения за израза , ама  като има хора въшкави с пари нормално е да има и въшкави с нямане. Няма да се оплаквам . Това всеки го може , това всеки го прави .Просто оцелях . Внушавах си че съм на Хаваи . Адски е горещо и съм пуснала климатика на фул , затова е студено ама на мен така ми е добре . И така цялата снежна , бяла, студена зима . Издаяних ! Мина сесията . Пролетта събуди заспали страсти . емоции и нещо друго ............ Желание , желание, желание , желание , за реванш

 Тока и сметката за него не вълнуваха хазяина през лятото . Горкичкият само той така си мислеше !!!!Няма да забравя този юлски месец , който бе последен от пребиваването ми в гълъбарника. Овладяла до съвършенство техниката на самовнушението аз набавих четири печки от известната марка “ ЛЪЧ “ . Всички бяха с два реотана . След като приведох уредите в действие , започнах да си внушавам , че съм на Северния полюс ама имам климатик пуснат на фул , затова е такава жега ама на мен така ми е добре . И бога ми наистина се чувствах в брилянтно настроение . Това продължи през целия приятен , жегав юли.

           Хазяинът плащаше тока последния ден от месеца в 16,29 -  секунди преди да лопне мандалото . Явно се чувстваше по- гот да даде  парите си  на касиерка , която се връща от вратата със свиреп поглед . Не ми беше трудно без да губя времето си да наблюдавам този ритуал, след “ бомбата “ от юли. В началото бе тишина , после още по – голяма тишина  , а още по – после .... воя на полицейска сирена – ряпа да яде .

           Съжалявам само за касиерката. Косата и приличаше на котарак ударен от гръм. Ама в този момент се сетих за един социалистически надпис в Кюстендилско ТКЗС / нещо което е изчезнало , като птеродактил / : “ НИТО ЕДНА СЛИВА НЕ ОДРУСАНА “. Е .....

Е признах си ! Искам опрощение ! Снизхождение !

БЛАГОДАРЯ !!!!