В предишния си живот бях войник . Службата бе тежка и достатъчно дълга , но аз бях на почит защото имах мозък в главата си  и даже можех да пиша . Един от колегите ми беше голяма симпатяга . Имаше големи и влажни очи – аха да те залее порой през тях. Та този с овчия поглед имаше изгора през девет града в десетото село . По времето на предишния ми живот нямаше МОБИЛНИ  услуги и комуникациите се осъществяваха чрез допотопния метод с писма.За себе си казах , че съм строен , красив и много благороден . И понеже благородството направо бликаше от мен , а овчото не можеше да пише аз приех благородната мисия на кореспондент. Редактирах нечленоразделните му мисли и щения  и ги изписвах върху лист.  После идваше ответното писмо . Господи , биваше си го това маце ! Такива ги нижеше  , че панталоните да ти се спукат … Та когато блейчо получаваше писмо от дамата , ме поглеждаше с мокър поглед , заставаше зад гърба ми и ми запушваше ушите. Горкият , щеше да ми нарани слуховите органи от притискане , само и само да не чуя какво му  чета . Трагедията настъпи неочаквано .  Без да искам споменах нещо от писмото на  изгората  . Приятелят ми погледна недоумяващо двата си показалеца , които му бяха изневерили . Не си  бяха свършили работата. Взе една брадва   и прас едното пръстче . Едва го удържахме да не отреже и дясното . Господи какво  би  станало ако жена му изневери ? Ама това ще го  разбера в  следващия  живот.