Най –добрия човек когото познавам

 

Най –добрия човек когото познавам? Поглеждам назад в отминалите зими и лета и не мога да видя една определена личност , която е запленила сърцето и душата ми.  Спомените връхлитат, като неочаквана буря . Миналото лято почивах в малък морски курорт - далеч от лукса и разкоша на “ Златните” . Морето приличаше на стар мотор – ревеше и се бунтуваше напук на непосилната жега. Имаше мъртво вълнение . Внезапно хората започнаха да се суетят , скупчиха се около брега и сочеха нещо с ръце. Погледнах към хоризонта , където море и небе се сливаха в любовна прегръдка. Виждаше се малка точица напомняща на рибарска плувка ухажвана от рибите. Нещо ме жегна под лъжичката – човек се давеше. Спасителят се обади да докарат скутер - много е навътре , а морето дърпа сякаш е прегладняло псе докопало плячка.

В този момент  две момчета- почти деца  с надуваема лодка се хвърлиха в морето.

-Тренирали сме плуване – извика едното и хвана , като жонгльор отнейде подхвърлен детски пояс. Благодарение на тези непораснали мъже човекът беше спасен. Погледнах в очите на хората по плажа . В тях имаше всичко друго но не и желание за сензация , или както често  казваме - сеир . Това бяха добри хора .

Летният  спомен отплува . Зима е . Ясно и студено утро . Заледен и блестящ на слънцето - с белотата на невинност , тротоарът  по обяд щеще да заприлича на сив и мръсен скитник , с лице набраздено от самота , по което сълзите не могат да потекат .На две пресечки от офиса, в който работя , видях паднала жена. Възрастен господин , почти изпаднал в паника викаше за помощ. Поради ранния час и поледицата нямаше много хора , а притежаващи мобилна връзка – никакви.

 -Работя наблизо . Ще се обадя веднага на “Бърза помощ “ – казах и се запързалях към офиса.

-На пресечката на Методий Кусев и Толбухин е паднала жена – едва си поех въздух в слушалката.

-Да ... Благадаря ! За този случай се обадиха вече четири пъти – гласът отсреща звучеше приветливо.

Несъзнателно лицето ми се озари с усмивка . Преди мене четирима  и сигурно още толкова след мене -  все състрадателни Хора.

В спомените ми е пролет - нежна , плаха и опианяваща , като първия бадемов цвят. Миришеше на нов живот –“ Нещо като нож , нещо като цвете, изобщо нещо като нищо на света “ . През тази пролет оперираха детето  на моя позната.. След операцията настъпи усложнение  и се наложи кръвопреливане . Лошите вести се разнасят бързо. До края на деня се обадиха много познати и непознати , готови да дарят своята кръв и да помогнат. Никой не попита дали ще има шоколад ,кока кола и отпуска.Това бяха отзивчиви и съпричастни Хора.

Мислите ми се лутат, като загубил пътя конник  . Вече е късна есен – циганско лято . Улиците са сънливи и пусти. Със своите безбройни дупки напомнят човек боледувал от едра шарка в напреднала възраст. Беше почти тъмно. Чу се страхотен удар.Челен удар на кола в крайпътно дърво . За секунди се събраха маса таксимитрови коли . С щанги разбиха вратата – колата всеки момент можеше да избухне. Това бяха обикновени хора - шофьори , които не мислеха за пропуснати клиенти и ползи .

Погледнах  усмивката на бледата луна  . Замислих се как неусетно , шеметно бързо се сменят луни и слънца. Забързани  във времето,  огрижени за насъщния ни и трудно да погледнем в душите на хората около нас и в самите себе си . Всеки един от нас носи в сърцето си обич, състрадание , човечност , доброта .

Сред този политически фарс и безхаберие на всички властимащи, апелирам към всички да си спомним , че навсякъде има доброта, която може да бъде споделена. Вярвам , че така е възможно да направим и нашия живот по-позитивен.

Че има добри хора,че добротата не си е отишла напълно. Много хубаво си го казала: добри,обикновенни, състрадстелни и съпричастни.

лекарски грешки и порнография в политиката. нека не се самоизяждаме

vyv vseki edin ot nas ima dobrota i lo6otiq,no zavisi koe 6te naddelee,dai boje da e dobroto

ама само с дай Боже не става. Не се касае за торнадо за ураган или др. бедствие. ние сме ковачите на ценностите в живота. По добре е да се каже Дай Човеко